По какво се различава зимната гума от летната?

Прието е да се смята, че главната разлика между зимните и летните гуми е само шарката на протектора. Всъщност това съвсем не е така. Тоест да, в абсолютното мнозинство случаи шарката наистина е различна, но това далеч не е главната и определящата разлика.

Никога ли не сте опитвали в детството да подържите обикновена гумичка за триене на студа? Не помните ли какво става с нея? Когато гумичката замръзне, може да се счупи без усилие, в буквалния смисъл на думата, защото в такова състояние тя вече не се огъва и, разбира се, няма да трие нищо, докато не се стопли. Защо е така? Ами защото каучукът, както и всички други материали, променя съществено свойствата си в зависимост от температурата.

Затова за различните температурни режими производителите на гуми разработват различен химичен състав на гумената смес и така „нагласят“ конкретната гума за ползване в конкретен температурен диапазон. Този диапазон почти никой не го публикува, но стандартното за всички правило е следното:

• Зимните гуми не се препоръчва да се използват при температура над +5 по Целзий. Те не само стават по-меки и буквално „се топят“, но освен това не изпълняват пълноценно функциите си и устойчивостта на автомобила на пътя става голям въпрос.
• Съответно летната гума при приближаване на температурата на въздуха към „нулата“ се втвърдява и става съвсем „дървена“, което съществено повишава вероятността от занасяне (дори на относително суха настилка), а също и вероятността гумата да се разкъса при обикновено спукване.
• Всесезонните гуми се чувстват най-добре именно при околонулеви температури, да речем от −5 до +10 градуса по Целзий.