Какво е твърдост на гумата по Шор?
Твърдостта и коравината са различни понятия и далеч не винаги (не за всички условия на каране) по-голямата твърдост и коравина са нещо добро и нужно. Основната задача на автомобилиста е да определи кои функции (параметри) на гумата са най-важни за него и вече въз основа на това да се опита да направи правилен избор на летни гуми.

Всеки производител на гуми има свои технологии и рецепти за производство на смесите, от които се правят протекторите, при това при един производител такива рецепти най-вероятно са няколко. Химическият състав и самата рецепта, разбира се, никой няма да ви ги разкрие, но нещо за състава на гумената смес може да се разбере, например по показателя за твърдост по Шор или по маркетинговото позициониране на гумата на пазара от нейния производител.
Ако опростим ситуацията докрай, съществуват определени максимум и минимум на твърдостта на гумената смес, годни за производство на гуми, и именно в този диапазон варират производителите. Твърдостта на гумената смес се измерва със специални уреди (дюрометри по Шор) и се изразява съответно в условни единици по Шор.
Скалата и методът за определяне на твърдостта на нискомодулни материали (пластмаси, еластомери, каучуци и т.н.) са предложени от Алберт Ф. Шор, оттам идва и името. Принципът на определяне на твърдостта по Шор е доста прост: в образец от материала се притиска специален прът със зададена сила и при зададени условия. Дълбочината на проникване определя твърдостта на материала (в обратно пропорционална зависимост: колкото по-дълбоко, толкова по-мек е той). Гумената смес, от която е направен протекторът на автомобилните гуми, като правило има твърдост в диапазона 50-70 условни единици по Шор.
На какво влияят твърдостта и съставът на гумената смес?
Преди всичко твърдостта на гумената смес, от която е направен протекторът на гумата, определя качеството на сцеплението с пътната настилка: колкото по-мека е сместа (твърдостта е по-ниска), толкова при равни други условия сцеплението с пътя е по-добро. Но има съществени странични ефекти, които не позволяват на производителите да правят автомобилните гуми прекалено меки и ги принуждават да разработват балансирани модели, ориентирани към едни или други условия на каране. Ето основните от тези странични ефекти:
Недостатъци на меката гумена смес (при равни други условия):
- Меката смес се износва по-бързо.
- Меката смес държи по-зле формата си, което намалява курсовата устойчивост и устойчивостта в завои и виражи.
- Меката смес е по-шумна.
- Меката смес се нагрява повече, а затова има по-ниски допустими скорости.
Предимства на меката гумена смес (при равни други условия):
- По-къс спирачен път и по-добра динамика на ускорението.
- По-добро сцепление с мокра пътна настилка.
- Има малко по-добра управляемост благодарение на по-доброто сцепление с пътната настилка.
- По-комфортна на лоша пътна настилка
Веднага да уточня, че твърдостта на гумената смес далеч не винаги се декларира от производителя и този параметър за конкретен модел гума може да се научи най-често само от резултатите от тестове, и то само ако моделът е участвал в тест. Като правило твърдостта е свързана с други параметри, например от твърда каучукова смес обикновено се правят т.нар. високоскоростни гуми, а от по-мека - т.нар. дъждовни.
Всички статии в раздела: Избор на летни гуми