„Разработване“ на зимните гуми
Нужно ли е новите гуми да се „разработват“ и как да се прави това правилно?
Всъщност въпросът изобщо не е сложен и особен повод за дискусия няма. За да се отговори правилно на въпроса за „разработването“ на гумите, трябва да си припомним технологията на производството им. Накратко и в много опростен вид: гумите се правят от гореща каучукова смес в специални форми. Вътрешните повърхности на формата са гладки сами по себе си и освен това се смазват със специални смазки, за да се извади по-лесно готовата гума от формата. Тази технология е универсална за всички производители и модели гуми, както летни, така и зимни.
Какво се получава в резултат? А в резултат повърхностите на протектора на новата гума са абсолютно гладки (а не порести, като структурата на самия каучук), и при това съдържат остатъци от заводската смазка на формата. Съвсем естествено е, че докато гумите не се „притрият“ към пътя и смазката не се изтрие от протектора, основните им свойства ще бъдат силно занижени, това важи особено за зимните гуми и за мокра и/или хлъзгава пътна настилка. Именно затова производителите на гуми настойчиво препоръчват изключителна предпазливост на пътя през първите 500-700 км с новите гуми.
И тези препоръки много малко се отнасят до ресурса на гумите (както мислят много автомобилисти), става дума преди всичко за безопасността на шофирането, нито повече, нито по-малко. От гледна точка на ресурса гумите изобщо не се нуждаят от разработване.
Друго нещо са гумите с шипове. В интернет и дори в центровете за гуми често можете да срещнете продавачи, които убедено ще ви разказват, че шиповете „се слягат“, че могат да се изгубят, ако гумите не се разработят, и т.н. И те са прави, при това не само за гуми с кустарно поставени шипове: дори шиповете да са поставени в завода на производителя на гумата, през първите стотици километри те още „сядат“ в гнездата си, затова производителите на гуми с шипове именно настояват за внимателно разработване.
Пък и въпросът не е само в шиповете! Всъщност гумите с шипове във всеки случай се държат много по-зле на асфалт (особено мокър), отколкото аналогичните гуми без шипове, а като се вземат предвид гладките повърхности на протектора и остатъците от заводска смазка върху него, необходимостта от спокойно разработване нараства значително.
Освен това най-често новите зимни гуми се купуват преди началото на зимния сезон и за първи път се поставят на автомобила веднага след летните. А като се има предвид, че повечето зимни гуми изискват по-внимателно шофиране и не са предназначени за високи скорости, към зимните гуми във всеки случай трябва да се привикне (дори да не са нови). Затова и от тази гледна точка повишената предпазливост през този период (първите 500-700 км) е необходима и задължителна.
Така че на новите гуми без шипове разработването като такова не е нужно, но е крайно нужно на шофьора, защото новите гуми през първите няколкостотин километра показват крайно лоши характеристики на сцепление с пътната настилка. До какво може да доведе това, мисля, няма нужда да разказвам.
Като се има предвид всичко казано дотук, с всички нови гуми (особено зимни и особено с шипове) през първите 500-700 км трябва да се кара крайно внимателно, като не се допускат резки спирания, ускорения, завои на повишена скорост, превишаване на скоростта и други елементи на екстремално и агресивно шофиране. И при това трябва да се грижите преди всичко за собствената си безопасност, тъй като ресурсът и характеристиките на гумите (ако не говорим за шиповете) не зависят от разработването.