Колко е износена гумата?
Най-често именно остатъкът от протектора се смята за най-важния параметър на употребяваната гума, но колко информативна е тази характеристика? Всъщност за различните видове автомобилни гуми една и съща остатъчна дълбочина на протектора може да даде диаметрално различни „присъди“, от „гумата още ще послужи няколко сезона“ до „гумата вече не е годна за експлоатация“.
Най-разпространеният критерий, по който обикновено се определя цената и потребителската привлекателност на употребяваните гуми, е дълбочината на протектора. Дълбочината, безспорно, е важна, но трябва да се разбира също, че различните гуми имат различна дълбочина на протектора още от началото (когато са нови), а най-важното: различните гуми имат различна гранична дълбочина на износване (дълбочината на протектора, при която гумата вече губи практически всички важни свойства). Най-забележими са тези разлики при зимните и летните гуми.
Да вземем за пример две гуми: едната е лятна, дъждовна и високоскоростна, другата е зимна със скандинавски тип протектор. Материалът, от който се правят летните гуми, е значително по-твърд от гумената смес на зимните гуми, освен това (ако не става дума за лятна офроуд гума) за зимните гуми дълбочината на протектора е значително по-важна от гледна точка на способността им да „захапят“ настилка, покрита със слой сняг. Освен това при каране с високи скорости по асфалт голямата дълбочина на протектора е по-скоро пречка, отколкото помощ.
Предвид тези разлики лятната високоскоростна гума първоначално има протектор с дълбочина 6-8 мм, докато зимната гума със скандинавска шарка на протектора обикновено има протектор с дълбочина 9-11 мм. При това е ясно, че при равни други условия зимната гума ще се износва по-бързо от лятната заради по-меката гумена смес и по-малката площ на външната повърхност на блоковете на протектора (което увеличава натоварването върху единица от тази площ по отношение на износването).
От гледна точка на безопасността при най-типичните сезонни условия (суха твърда настилка) при зимните гуми най-критични са наличието и качеството на напречните ламели в блоковете на протектора (т.нар. „велкро“, които осигуряват по-къс спирачен път и курсова устойчивост). При лятната гума пък най-важното е просто наличието на протектор, тъй като намаляването му до определено ниво просто ще понижава способността на гумата да се противопоставя на аквапланинга.
Ако от възможните условия на експлоатация на автомобила изключим екстремалното шофиране (а при мисълта за покупка на употребявани гуми то така или иначе трябва да се изключи), както и вземем предвид, че напречните ламели на зимните гуми технологично не могат да бъдат прорязани до основата на протектора и обикновено имат дълбочина 4-5 мм, в крайна сметка излиза следното: ако лятна гума с износване 50% още може да се смята за годна за експлоатация известно време, то зимна гума с износване 50% и дълбочина на протектора 5-6 мм, но със заличени ламели, фактически вече не е годна за безопасна експлоатация в зимни условия, въпреки по-голямата, в сравнение с лятната, дълбочина на протектора.