1,6, 3 или 4 мм: кога наистина да сменяме гумите?

Всяка есен този спор на автомобилните форуми пламва наново, с аргументи от „протекторът още го има“ до таблици с цифри. Всъщност са прави и тримата, но всеки при своите условия. Законът позволява да се кара до 1,6 мм, физиката съветва под дъжда да има поне 3 мм, а за зимата разумната граница е 4 мм.

Какво казва законът?

Най-важното в Украйна е т. 31.4.5 от украинските правила за движение по пътищата: забранено е да се експлоатира лек автомобил (и товарен автомобил до 3,5 т) с остатъчна дълбочина на шарката на протектора под 1,6 мм. На дъното на основните канали има индикатори за износване на протектора (TWI) - малки напречни издатини, които според Правило № 30 на ИКЕ на ООН показват, че от каналите са останали около 1,6 мм. А техническите правила, утвърдени със заповед № 549 на Министерството на инфраструктурата, изискват гумата да се сваля, щом започне да се изтрива поне един индикатор.

Същата заповед съдържа и зимна норма, за която знаят далеч не всички: през зимния сезон дълбочината на шарката на протектора трябва да е не по-малко от 3 мм. Някои в Европа са по-строги: в Чехия и Австрия зимната гума през зимата трябва да е с протектор поне 4 мм. А в България правилото е друго: от 15 ноември до 1 март 4 мм се изискват от всяка незимна гума (чл. 139 от Закона за движението по пътищата), а не от зимната. Повече - в статията за зимните гуми и закона.

Защо 1,6 мм е граница, а не запас?

За аквапланинга вече говорихме: главният фактор е скоростта, а разликата между „дъждовна“ и обикновена шарка на протектора е броени километри в час. Това е вярно за две нови гуми. А новата и износената гума са съвсем друга история.

Каналите на протектора отвеждат водата от контактното петно, а техният обем се топи заедно с дълбочината на протектора. Представете си улука на покрива: докато улукът е чист и дълбок, водата отива където трябва, но го запушете наполовина с листа и водата ще прелее през ръба (в нашия случай - под гумата). Според данните на един от най-големите производители на гуми, новите гуми при скорост около 80 км/ч отвеждат до 30 литра вода в секунда; приблизително до 3 мм протектор те запазват значителна част от тази способност, а след това рискът от аквапланинг рязко расте. Добавете и недонапомпаните гуми (колкото по-ниско е налягането, толкова при по-ниска скорост гумата „плава“ - това през 1960-те са изчислили инженерите на НАСА, изучавайки самолетите) и картината става съвсем невесела.

При изпитване на същия производител спирачният път на гума с протектор 1,6 мм излиза с 6,8 м по-дълъг от този на нова (8 мм), докато при протектор 3 мм - само с 2,2 м. Над шест метра са една и половина дължини на лек автомобил, напълно достатъчно, за да получите вместо уплаха чужда броня. Под 1,6 мм гумата на лек автомобил е негодна без изключения, а под 3 мм отвежда водата все по-зле. Никакво „до края на сезона“ или „до гумаджийницата зад ъгъла“ - под границата компромиси няма!

Зимна гума: 4 мм и по-малко

Зимната гума държи пътя с ламели (тънки прорези в блоковете, чиито ръбове „се захващат“ за снега и леда) и с дълбоки канали, в които се набива сняг (а снегът залепва за сняг по-добре, отколкото гумата за лед). Ламелите пък, както стана дума в статията за дълбочината на протектора, съвсем не винаги са прорязани по цялата му дълбочина. Изтрият ли се ламелите, остават гумени блокове, а зимна гума от нея прави най-много снежинката на страничната стена.

Затова зимна гума с протектор под 4 мм за истинска зима вече не става, макар че заповед № 549 формално позволява да се кара с нея до 3 мм. Производител, специализиран в зимните гуми, съветва да се сменят именно при 4 мм. Тези 4 мм са реалната „нула“ на зимната гума; как да се вземат предвид при покупка на употребявани гуми - в статията за реалното износване на протектора.

А не изхвърляме ли гумите твърде рано?

Сега честно за противоположното мнение. Друг голям производител на гуми доказва, че смяната на гумите „при 3 мм“ е разхищение. Според неговите данни около половината гуми се свалят, когато протекторът им е над 3 мм; ако европейците ги докарваха до законните 1,6 мм, това, по негови собствени изчисления, би могло всяка година да спести над сто милиона гуми и да намали емисиите на CO2 с милиони тона.

Производител на гуми, който агитира да се купуват по-малко гуми, е необичайна картина, нали? Не е изключено сметката да е проста: печели този, чиято износена гума спира по-добре. Но от това аргументът не става неверен. А и реалния напредък тук трябва да признаем без мърморене: от юли 2024 г. новите модели леки гуми в Европа по Правило № 117 трябва да минават изпитване за сцепление на мокро не само като нови, но и като изкуствено износени. От юли 2026 г. това изискване обхваща практически всички произвеждани нови леки гуми.

И така, спорът не е за това кой е прав, а за условията. Летна гума, с която карате предимно по сух асфалт, съвсем законно може да се докара до 1,6 мм. Но за дъжд и магистрала е нужен запас: 3 мм, а за сняг - 4 мм. Така че още няколко месеца със стария комплект в сухия сезон са въпрос на портфейл: тук решавайте сами. Само че не под 1,6 мм: там вече няма какво да се решава.

Обобщаваме: 1,6 мм е граница, отвъд която гумата е негодна изобщо, 3 мм е разумен запас за дъжд, 4 мм е реалният минимум за зимна гума. Мерете не на око и не с монета, а с дълбокомер, на няколко места (в средата, по краищата и на различни места по обиколката), и се водете по най-малката стойност (повече за неравномерното износване). Аз меря гумите си така всяка есен, преди преобуването. Ако предните гуми се износват по-бързо от задните, това е повод да се замислите за разместване на колелата. Ами протекторът, на който „още има малко“, спасява само до първата дълбока локва.

Всичко за износването на протектора на гумите