Пробиване на гума: какво може да се ремонтира и какво вече не

След всеки пирон в колелото по автомобилните форуми пламва един и същ спор: единият пише, че „сложих фитил и карах с него три години“, вторият - че фитилът е „само до сервиза“, третият - че гумата след пробиване е най-добре веднага да се изхвърли. Всъщност всеки е отчасти прав, така че да видим какво може да се лекува и какво вече не.

Пробив до 6 мм в централната част на протектора на гума за лек автомобил се ремонтира пълноценно и след правилния ремонт с нея се кара нататък. Ключовата дума е „правилния“: отвътре, след като гумата е свалена от джантата и огледана. Всичко останало е или временно средство, или лотария.

Защо е така? Въздухът в безкамерната гума го държи не протекторът, а тънък херметичен слой каучук отвътре; под протектора лежи брекерът - пояс от стоманен корд. Пиронът пробива всичко това наскрозо и ремонтът трябва да направи две неща: да запълни канала на пробива, за да не влиза в него вода от пътя (иначе стоманеният корд на брекера ръждясва и с времето протекторът може да се отлепи), и да залепи вътрешния слой, за да не излиза въздух от гумата. Фитилът, вкаран отвън, канала някак го запълва, но вътрешния слой не го херметизира; кръпката без тапа, напротив, оставя канала отворен за водата. Затова ремонтът само с тапа или само с кръпка браншовите правила изрично го наричат недопустим. Същото е както със зъба: никой зъболекар не слага пломба, без да е погледнал какво има под дупчицата, нали?

Къде може да се ремонтира пробивът?

Британският стандарт BS AU 159 и правилата на Асоциацията на производителите на гуми в САЩ (USTMA) са единодушни в главното: ремонтира се само пробив с диаметър не повече от 6 мм в централната част на протектора. В британските сервизи за гуми тази част я описват като приблизително три четвърти от ширината на протектора, без краищата. Пирон, винт, малък болт - да; разкъсан отвор, по-голям от 6 мм - не, каквото и да ви разправят за „гъба“ с по-голям размер.

Рамото (краят на протектора, където преминава в страничната стена) - вече не. Там брекерът свършва, каучукът непрекъснато се огъва и загрява и кръпката не се задържа дълго. Същото важи, ако пиронът е влязъл под ъгъл към рамото: при най-малко съмнение дали не е засегнато рамото, гумата се бракува. А страничната стена на радиална гума за лек автомобил не се ремонтира никога и при никакви условия - повече за страничните срязвания.

Кой пробив вече не се ремонтира?

Случва се и мястото да е правилно, и пиронът да е малък, а гумата пак да трябва да се смени:

1. С гумата са карали спаднала. Дори кратко каране със спаднала гума може да я разруши отвътре, а отвън това не се вижда. Аз някога дотътрих колата до бензиностанцията със спаднала гума - отвън гумата си беше като нова (а отвътре майсторът ми показа сив прах по цялата обиколка). Гумата отиде за скрап.

2. Новата кръпка ще легне върху стара. Кръпки не могат да се слагат една върху друга. Колко на брой могат да бъдат, британският стандарт не ограничава, но употребявана гума с три или повече кръпки не бих купил. А скоростната гума, по правилата на някои производители, запазва скоростния си индекс само след един ремонт.

3. Протекторът е износен до индикаторите за износване. Няма смисъл да се кърпи такава гума, а украинските правила за движение по пътищата и без това забраняват да се кара лек автомобил с дълбочина на шарката под 1,6 мм (т. 31.4.5).

4. Вътре има уплътнител от ремонтния комплект. Един от най-големите европейски автомобилни клубове пише изрично: след уплътнител професионалният ремонт на гумата е забранен дори в квалифициран сервиз. Американските браншови правила са по-меки и препращат към препоръките на производителя на гумата, но флаконът пак е начин да се стигне до сервиза, а не ремонт (повече - за автомобил без резервна гума).

5. Гума „с изненада“. За гумите Run Flat производителите не са единодушни: едни не препоръчват никакъв ремонт, други допускат един път (за възможността за ремонт на гумите Run Flat). Гуми с шумопоглъщаща пяна или със самозалепващ слой отвътре могат да се ремонтират, но по отделна технология (пяната, например, около пробива се изрязва).

А „просто да се сложи вътрешна гума“ в безкамерна гума не е ремонт, а начин да се скрие проблемът.

Фитил или „гъба“?

Фитилът е напоена с лепило гумена лента, която се вкарва с шило в пробива отвън, без да се сваля колелото. Гумата никой не я демонтира от джантата и вътре не поглежда, така че нито следите от каране със спаднала гума, нито истинската посока на канала се виждат. Фитилът е средство да стигнете до сервиза, а не ремонт, с който се кара с години. Ще издържи ли гумата с фитил „още три години“? Не е изключено, само че залогът ще е брекерът. И имайте предвид: гума с фитил не се разрешава да се ремонтира нито според американските браншови правила, нито според британския стандарт - само да се сменя. Затова, ако имате резервна гума, сложете нея.

„Гъбата“ е тапа и кръпка в едно изделие: краченцето запълва канала, шапчицата закрива вътрешния слой. Слага се само отвътре: гумата се сваля от джантата, оглежда се на добра светлина, каналът се почиства, мястото под кръпката се зачиства и чак тогава се залепва „гъбата“. След това колелото задължително се балансира - кръпката добавя маса в една точка.

Да обобщим: пробив в центъра на протектора до 6 мм на гума без фитил, която не е карана спаднала, се ремонтира с „гъба“ отвътре и с нея може да се кара нататък; рамото и страничната стена не се ремонтират никога. Изисквайте от сервиза за гуми да свали гумата от джантата, да ви я покаже отвътре, да постави „гъба“ и да балансира колелото. А ако майсторът, като погледне вътре, каже „тук вече не може“ - благодарете му: той току-що се е отказал от лесна печалба заради вашата безопасност.

Всички материали в раздела „Сервиз на гуми и джанти“