Какви сили действат върху частите на окачването?

Ако разложим окачването на съвременния автомобил по силите, които действат върху отделните му елементи, ще излезе многотомно издание, което не е по силите на обикновения автомобилист да го разбере. Затова, за нагледност, ще разгледаме опростен вариант на независимо окачване тип Макферсон, при което главината е закрепена към каросерията с един напречен носач и с амортисьорна стойка.

Според Третия закон на Нютон (силата на действието е равна на силата на противодействието) общата маса на автомобила е разпределена между четирите му колела, като силата, която действа върху всяко колело, е насочена от повърхността, върху която стои (или се движи) автомобилът. Точката на приложение на тази сила е центърът на площта на контактното петно на гумата с пътната настилка. Ако приемем, че окачването на автомобила е изправно, колелата са балансирани, а реглажът е в нормата, този център на площта на контактното петно ще бъде разположен върху оста на симетрия на колелото по широчината му. Натам трябва да минава и оста на амортисьорната стойка, върху която са разположени закрепванията на кормилните щанги (накрайниците).

Така силата, равна на частта от масата на автомобила, която се пада на което и да е от колелата му, е насочена от земята, а точката на приложение на тази сила е центърът на симетрия на колелото по широчината. Предвид конструкцията на окачването тази сила създава моменти върху лагера на главината, върху носача (разтягане) и върху амортисьорната стойка (натиск).

А конструкторът, който разработва възлите на окачването на автомобила, изчислява старателно всички тези моменти, като ги отчита при проектирането, наред с другото, на главината, носача, амортисьорната стойка, сферичния шарнир, кормилните накрайници и т.н. Запас на якост, разбира се, се залага, но като правило този запас има тенденция да намалява, тъй като увеличаването му води до увеличаване на себестойността на окачването като цяло.